Лицето на близостта
Познаваме ли тийнейджърите, или случката на Младежкия хълм просто счупи удобната ни представа за тях?
Понякога насилието не започва с намерение да бъде извършено. Започва с импулс, с подражание, с потребността да да принадлежиш на групата и с липсата на онази вътрешна граница, която да каже: „Спри.“ Вероятно и самите младежи не са осъзнавали докъде ще стигнат и какво ще оставят след себе си. А учителят, останал да търси обяснение и за собственото си присъствие в тази история, може да открие в статията “Лицето на близостта” не оправдание, а ключ към въпроса: какво не сме чули, преди поведението да заговори вместо тях?
В нея не става дума за конкретни действащи лица, нито за прибързано разпределяне на роли между виновни и невинни. Става дума за нишките на свързаност, за части от цялото кълбо на отношения, прикривания, премълчавания и зависимости, които ни държат заедно, но понякога ни разкъсват необратимо. Ако успеем да ги открием и назовем навреме, можем да превърнем разбирането им в сплотеност, доверие и грижа.
