Кой е ресурсният учител?

Кой е ресурсният учител?

Дебютът на ресурсния учител на педагогическата сцена датира вече от десетилетие и за този кратък период той сам създаде своята професионална биография. Изправен лице в лице с новата образователна ситуация, в професионалното си ежедневие, често се оказва сам пред предизвикателствата и търси решения за срещаните трудности единствено в училищната общност. [1]

Въпросите, свързани с определянето на професионалната идентичност на ресурсния учител, включваща функциите и задълженията, работния график на изпълняваните дейности, разпределението на отговорностите и др., продължават да бъдат дискусионни сред педагогическата общност.

С право на отговор са създателите на първата магистърска програма и квалификационния курс за подготовка на ресурсни учители, макар и написаното да е в първо лице, единствено число и да има за цел по най-бързия и конструктивен начин да представи професионалния облик на ресурсния учител.

Предистория

Първите педагогически специалисти, придобили квалификацията „ресурсен учител“ се обучават във ВТУ „Св. св Кирил и Методий“. Началото е през учебната 2003-2004 година и продължава до днес. В резултат на десетгодишното сътрудничество на преподаватели от Педагогическия факултет на ВТУ и Университетите на Монс и Лувен ла Ноив (Белгия) се създава магистърската програма „Педагогика на деца със специални образователни потребности“ и паралелно с това се осъществява мащабно изследване на процесите на образователната интеграция в българското училище.[2]

Първите опити за изготвяне на професионалната характеристика на ресурсния учител е базирана на дейностите, които той изпълнява [3] и се позовава на нормативните предписания на МОН от 2005-2009 г.[4] Тя е приложима и днес, като тълкуването й може да бъде актуализирано с оглед на текстовете от новия Закон за предучилищно и училищно образование.[5]

Като правило, професионалният профил на този специалист се основава на квалификационната характеристика и съответства на резултата от фундаменталното образование, респ. на завършената образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, или на продължаващите форми на обучения и квалификации в научната област специална педагогика.[6]

Еволюция на училището и образователната практика – нови и все по-високи изисквания

Проведеното изследване на процесите на образователна интеграция и готовността на българското училище за осъществяването на приобщаващото (инклузивното образование) показа, че основните измерения на подкрепата по принцип са две – адаптацията и сътрудничеството.[7] Критериите и показателите за оценяване на тяхната функционалност са представени както следва:

Измерение „адаптация”

Адаптация на образователната среда

• Физическа, материална дидактическа адаптация (клас, режим, образователно съдържание, дейности);
• Планиране, организация и структуриране; обновяване на общата архитектура и интериора на сградата;
• преразпределение на кабинетите и обособяване на ресурсен кабинет; разнообразяване функционалността на класните стаи с кътове за индивидуална работа (управление и ръководене на подкрепата).

Адаптация на обучението (преподаване и учене)

• ИИндивидуална програма за обучение и развитие (ИОП) за всеки ученик (конкретни образователни цели, дейности, участие);
• Педагогически стратегии, подходи и методи (колективно учене);
• Функционалността на образователната среда и на преподаването са в зависимост от участието (основно условие); осигуряване на необходимите професионални и дидактически ресурси (ресурсен учител, логопед; образователни материали).

Оценяване

• Средства за оценяване;
• Оценяване на компетентностите в различна среда;
• Актуализиране на програмата от дейности в резултатите от оценяването.

Измерение „сътрудничество”

Сътрудничество на учителите (учител и ресурсен учител)

• Разпределение и график;
• Екипно сътрудничество с родителите;
• Наблюдение и участие на директора;
• Продължаващо обучение и професионална квалификация на специалиситите.

Сътрудничество с външни партньори (специалисти)

• Участие на психолог;
• Създаване на мрежа от контакти;
• Училище и медико-социални услуги

Сътрудничество с външни партньори (неспециалисти)

• Консултиране, работа в екип и участие на родителите;
• Приятели в клас и извън училище.
• НПО

Успешното осъществяване на приобщаващото образование се оказва по-скоро обвързано с фактора сътрудничество, а степента на адаптацията на образователната среда спрямо потребностите на учители и деца – зависима от приобщаването на ученика към училището, често опосредствана от участието на трето лице. И това научно доказателство определя безспорната необходимост на училището от ресурсния учител.

Разработването на професионалния профил на ресурсния учител е процес на моделиране на една професионална идентичност, която придобива своя цялостен облик едва тогава, когато се поставят във взаимовръзка и последователност нивата на съответното фундаментално образование и квалификации, придружавани от определени професионални компетентности, мобилизирани в изпълнението на конкретни дейности.

С оглед на предписанията на ЗПУО и Проекто-Наредбата за педагогическите специалисти и приобщаващото образование, ресурсният учител заема своята заслужена позиция във фундаменталната тенденция на обновения образователен процес – подкрепата на личностното развитие на децата и учениците.

Акцентът е поставен на регулирането на взаимовръзката и взаимодействието между всички педагогически ресурси (човешки, средови, материални) спрямо индивидуалните способности и потребности на учениците, което означава поддържането на едно постоянно равновесие между тях. За да се постигне този хомеостазис на образователния процес е необходимо да бъде осигурена комплексна подкрепа, постъпваща от различни страни на професионалната общност.

Централната функция на ресурсния учител е да съдейства за предоставянето на необходимата и желаната подкрепа, адресирана към учителя на класа, учениците, преподаването и ученето, насочването на социалните отношения, дидактическите ресурси и още, и още.

Следва представяне на професионалния профил на ресурсния учител.